Людмила Бaлaбaновa
Учила съм се от много автори, но изглежда, че светът на Исса е най-близо до моя вътрешен свят. Френският писател Сент-Егзюпери казва, че ние произхождаме от нашето детство, както произхождаме от някоя страна. Аз произхождам от едно тъжно детство. Сестра ми беше болна. Бях на шестнадесет, когато тя почина. Когато за първи път четох Исса, не знаех подробности за неговия живот, но усетих тази тъга, която идва от детството и остава завинаги. Може би защото е загубил майка си в ранна възраст, темата за загубата, за изчезването на нещата, присъства в най-добрите му работи, макар да не е основна тема в стихотворенията му. Например:
Нощна лодка
в далечината
осветена от плуващи светлини
Творбите на Исса могат да се изследват в много аспекти, но аз съм привлечена най-силно от два: темата за странстването и отношението към животните. Роден под бродеща звезда, той не спира да пътува. Много обичам това прекрасно хайку:
Къде моята звезда
ще спре да нощува?
Небесна река
Отношението на Исса към животните може също да е свързано с детството му. Разбира се могат да се търсят по-дълбоки корени на тази особеност на неговата поезия, например в неговото будистко отношение към природата, но фактът, че той винаги е на страната на дребните и беззащитните, изглежда се дължи на липсата на майчинска закрила в детството му. Не е случайно,че в неговите хайку могат да се намерят сирачета дори сред птиците.
Все пак творчеството на Исса е много богато и не може да се обясни изцяло с неговото детство и живот.
English